ЗАМЍТАМ СЕ, -аш се, несв.; заметà се, -èш се, мин. св. замèтох се, прич. мин. св. деят. замèл се, св., непрех. Разг. Пренебр. 1. Тръгвам някъде без определена посока; запилявам се, пръждосвам се. Селянинът се наведе и отри с ръкав очите си. – Откъде се взеха проклетите? – продължи пак той. – Кога ще се заметат оттука, да ни олекне? Ст. Загорчинов, ДП, 77. – Къде се измъкна баща ти? А бре, Марчо, къде се замете, защо не вземеш раницата му да я поносиш поне до пътната врата? А. Каралийчев, НЗ, 146. Непокорният син на съседите напусна училището и се замете по света. // Отивам някъде. – Май че е време да се жънат ечемиците, гледам, тая заран цялото село се замете на къра сал ние се влачим като слепи котета из къщи... Ем. Робов, СбСт, 169. – Отиваме ли утре на Загорци? – подхвърли той на касиера. – Ухаа! И с кучетата си ще се заметем там – цялото село, както се казва. Б. Обретенов, С, 172. Защо – след като съдбата му явно ще облагодетелствува Папството, Франция или Венеция – не беше се замел именно във Франция или Венеция? В. Мутафчиева, СД, 146.
2. Диал. Отивам си, махам се; измитам се. Замети ся оттука. Н. Геров, РБЯ II, 92.